Стаята на Ашли Тисдейл и Кейт О'Хара

Това беше стаята на момичетата.

И банята на момичетата.

Преди да пристигна тук успях да се прибера вкъщи за да си събера някой неща. Все пак не исках да идвам с празни ръце. Силвър може би щеше да пристигне след мен... не знаех. Бях в академията. Голяма и навяваща мрак сграда, която по някой неописуем начин ме привличаше към себе си. Мислех си, че ако прекрача прага ще съм защитена и в безопасност от всичко, което може би предстоеше да ми случва. Отворих тежката врата на училището и се озовах вътре. Бяха ми обяснили, че стаята ми се намира на втория етаж на училището. Тръгнах по стълбището и се озовах в коридора на женското помещение. Започнах да търся вратата на стаята си. Все още не бях сигурна дали ще има някое друго момиче в стаята. Събрах кураж и натиснах бравата. Озовах се в прекрасна стая. Много красива и уютна. За сега нямаше никой и това ме накра малко да се успокоя, защото не знаех при какво момиче ще попадна и дали ще се харесаме. Дръпнах куфара си и той послушно като малко кученце влезе в стаята. Затворих вратата и отидох до леглото, което не беше от вратата. Предпочитах да съм по близо до прозореца. Оставих куфара си до леглото и свалих токчетата си, защото краката ме бяха заболели от ходенето. Седнах на средата на леглото и започнах леко да масажирам краката си, защото наистина доста ме боляха.

Всичко което ми се случва в момента е доста странно. Никога не съм си мислила , че съществуват вампири или че има училище за вампири , но ето ме тук точно пред такова училище в което ще уча.
Поех дълбоко въздух и отворих вратата на училището. Когато влезнах вътре веднаха забелязах едни стълби , които водеха към отделенията за момчета и момичета. Започнах да се качвам по стълбите , когато стигнах до отделението за момичета. Вървях напред по коридеро и най - накрая стигнах моята стая. Тогава се досетих , че може да имам съквартиранка. Зачудих се каква ли ще е и дали ще си допаднем. Разтърсих за миг глава и слжих ръката си на дръжката на вратата. Натиснах я и вратата се отвори. Стаята беше доста уютна и красива. Имаше две лега. На едното стояше момиче , явно моята съквартирантка. Аз бавно придърпах куфара си и влезнах вътре. Отидох на другото легло и оставих нещата си но него.

Бях притворила очи докато продължавах да масажирам краката си. Точно когато чух шума от вратата, отворих очи, а когато видях момичето бързо пуснах крака на земята и усетих мекия килим под тях. Седнах на края на леглото и прецених набързо момичето с поглед. Беше руса и сладка. На вид изглеждаше доста приветлива. Дано не беше от онези странни и надути блондинки с манията за величие. Не можех, че да отрека, че и сестра ми донякъде беше такава (само, че не беше руса), но все пак я обичах и се държеше добре поне към близките си. И да исках не можех да я променя. След няколко секунди разбрах, че не мога да зяпам като идиот и събрах кураж да поздравя.

-Здравей. Приятно ми е аз съм Кейт О'Хара. - представих се и си лепнах мила усмивка. Сините ми очи леко пробляснаха.

Момичето срешу мен изглеждаше много приятно. Тя беше красива и мила на външен вид , а да не говорим за красивите и очи. Аз обожавам сини очи. Винаги съм искала такива , но няма значение. Надявам се Кейт да не е надута със виско самочуствие което е без покритие. Надявах се да имаме общи интереси , но невярвам да намеря някой в това училище който да се занимава с музика или поне да обича да пее и да харесва актьорското майсторство.

- Здравей. Аз съм Ашли Тисдейл. Приятно ми е. - поздравих момичето срещу мен и се усмихнах.

Засмях се неловко. Никога не съм можела да общувам с хората. Все не знаех какво да кажа или направя и бързо ставах скучна компания. Чудех се какво да и кажа, това мълчание беше много неловко и неприятно. Поне за мен бе така. Не знаех дали тя обича да мълчи или да говори. Мислех си, че може да сгреша още в началото и да проваля всичко.

-Хубаво име. - отсякох кратко, защото може би и досаждах. Имах доста багаж за оправяне, но не исках да започвам сега, защото Ашли може би щеше да си помисли, че не искам да се занимавам с нея. А не беше така!! Мразех тази неувереност! Поех си дълбоко дъх и не свалях усмивка от лице.

- Благодаря и твоето е хубаво. - казах аз.
В момента се чуствах много тъпо , защо неможех да кажа нищо? Досега никога не съм се притеснявала , когато съм се запознавала с някой. Защо в момента не мога да обеля и една думичка? Двете с Кейт се гледахме и не казвахме нищо. Тази тишина беше доста неловка , затова най - накрая се реших и я попитах.
- Ти какво обичаш да правиш? - що за въпрос беше това. Не трябваше ли да я питам как е , защо е тук , как се преобразила или от колко дълго е вампир. Или може би щях да досаждам? Боже...никога не съм се чуствала така.

- Оу ами доста неща, но доста обичам музиката и актьорското майстворство. Това е най - голямата ми страст. От малка се заминавах с това, но сега след тази промяна не съм се заемала с нищо. - засмях се аз и сините ми очи пак просветнаха леко.
- Добре. Наистина не съм добра в запознанствата и ако кажа нещо тъпо или неловко, не ми обръщай внимание. - не можех вече така затова реших направо да кажа на Ашли, че не мога да общувам много с хора освен, ако не съм свикнала от малка с тях. Но мислех, че с Ашли щяхме да се спогодим само трябваше малко да се отпуснем и да разтопим ледовете помежду ни.

- Ето две неща в които си приличаме. И аз обожавам музиката и актьоското майсторство. Това ми е нещо като хоби. Също така много обичам да пиша песни. - казах аз и се усмихнах. Мисля , че вече почваме да се отпускаме и това е добре. В момента не мълчахме , като преди няколко минути а разговаряхме, което е нещо много важно за едно приятелство. Поне според мен. Хмм...не познавам Кейт от много дълго , но ми се струва много приятна и НЕ е надута , защото ако беше щеше да почне с претенциите още от "Здравей".

-Радвам се, че имаме нещо общо. Защото на външен вид сме пълни противоположности. - засмях се аз, това беше глупаво, но нямаше какво друго да кажа.
-Имаш ли брат или сестра или си единствено дете? - все пак трябваше да науча и други неща за нея. Предполагаше се, че доста дълго ще бъдем заедно. Не може да не знаем нищо една за друга. Все пак личният живот понякога си е "личен", но е хубаво да имаш приятел на който да споделиш. Знаех го от личен опит. Когато не можеш да споделяш е по трудно да се справяш с проблемите. Зачаках отговора на Ашли и отово я огледах. Беше много естесвена и все пак красива. Не слагаше много грим бепе съвсем лек. Аз се почувствах неловко, защото днес май бях по - прекалила с грима.

- Ами не нямам братя или сестри. Единствено дете съм и това винаги ми е харесвало. Просто...винаги съм си мислела , че ще бъде гадно ако имаш братя или сестри. - когато свърших се усмихнах. После погледнах куфара си , който ме чакаше за да го разопаковам. Разбира се сега нямаше да се занимавам с него. Не , че ме мързи просто не можех да остая Кейт. Това щеше да е неуважение към момичето. - А ти имаш ли братя или сестри?

-Всъщност да. Имам сестра с година по - голяма от мен. Има доста голямо самочувствие, но много я обичам и винаги съм я обичала. Въпреки, че понякога нситина е гадно да имаш сестра. Все пак се свиква, а и донякъде тя е причината да приема тази промяна. - поясних аз и отново въздъхнах бях изморена от пътя, краката ме боляха и мислех, че имам нужда от душ, но то щеше да почака поне още мъничко. Докато си поговоря с Ашли, после щях да се изкъпя и да си оправя багажа.

- Хм...като каза промяна. Ти на колко години си? Имам предвид и вампирски и физически? - въопроса беше малко страннен. Все пак една жена никога не се пита за годините , но аз съм си просто такава. Любопитна!

- На 17, но вампирските ми години са 20. - засмях се аз. Не бях вампир от дълго време и не обичах много да говоря за това, но все пак наистина трябваше да се опознаем.
-А ти Ашли? - попитах на свой ред аз, защото любопитството се пробуди и в мен. Все пак жените винаги искат да знаят всичко. Една прозявка се изтръгна от устата ми. Мразех тази умора, която чувствах - беше толкова неприятна.

Аз леко се засмях , защото и аз бях на толкова и физически и вампирски. Това означаваше , че нито аз , нито тя знае повече за това да си вампир и ще се учим и мъчим заедно така да се каже.
- Ами и аз съм на толкова. - казах аз и забелязах , че Кейт е изморена. - Ти май си изморена.

Засмях се. Ето още нещо, което ни свързваше. Това ми изглеждаше нещо като добро предзнаменование.
-Да малко съм изморена, но ще се оправя спокойно. - усмихнах се мило аз и започнах леко да клатя босите си крака. От време на време докосваха копринения чаршаф и той гъделичкаше кожата ми.
-А ти къде си родена?! В кой град? - попитах аз и се загледах за секунда в мекия килим на пода.

- Ами аз съм родена в Париж. Много хубав и красив град. Малко ми липсва , но...- казах Аз и погледнах пода. Наистина родното ми място ми липсваше. Все пак там бяха приятелите ми и баба ми , която се е грижила за мен след смърта на родителите ми. О , не отново се сетих за това . Ужас. Сега ще изпадна в депресия и ще ми стане гадно. Ето...в очите ми се появиха сълзи , но бързо ги избърсах за да не може да ги види Кейт. - А ти къде си родена?

Забелязах сълзите в очите на Ашли, но нямах намерение да отварям раните й.

-Ами за съжаление аз не съм родена в толкова голям и известен град, но обичам родното си място и ми липсва. Наистина ми липсва. Родена съм в градче на име Фелс Чърч. Няма да се учудя, ако не си го чувала не е много известно. Но е наистина красиво и приятно. - усмихнах се за пореден път. Сетих се за хубавите местенца на Фелс Чърч и усетих лека носталгия, но нямаше да се предам на тези спомени. Бях си обещала да гледам само напред!

- Да не съм го чувала , но ще ми е приятно да отида там. - казах и се усмихнах. Винаги ми е било приятно да разглеждам други градове , дори и да са малки. Все пак понякога по малките градове са по красиви от големите. - Ще ми бъде приятно д аотида там.

-Ами някой ден може би ще ми дойдеш на гости. - засмях се аз и отново погледнах към куфара. Май беше време да се заема с него.
-Нали няма да имаш нищо против, ако се заема с багажа? - попитах смутено. Надявах се, че това нямаше да пречи на разговора ни.

- Не разбира се. И без това и аз трябва да си оправям багажа. - казах Аз и погледнах към куфара си. Тогава станах и го качих на леглото си. Оставих го в легнало положение за да ми е по лесно , когато го разопаковам. Първо отворих горния джоб , където ми бяха всики гривни , гердани , пръстени ... въобще всички дранкулки. До леглото ми имаше един шкаф. Може би там щях да ги оставя. Разбира се до леглото на Кейт имаше друг шкаф за нея. Съквартирантката ми ме последва и тя започна да разопакова багажа си.

Имах доста багаж, а проблемът беше, че въобще не ми се разопаковаше. Прибрах чантичката си с гримове, бижутата и аксесоарие за коса, които бях домъкнала от вкъщи. Беше ред на дрехите. Добре, че ги бях сгънала още от вкъщи, защото нямаше кой да се занимава сега. Оставих само едни, които щях да облека след като си взема душа от който имах нужда. Приключих и с обувките. Накрая бутнах куфара под леглото си и си отдъхнах. Този багаж тотално бе изцедил силите ми, които и без това не бяха много.

-Ашли нали няма да имаш против,ако вляза да си взема един душ? - може би и тя искаше да се изкъпе и реших да попитам. Нова прозявка се изтръгна от устата ми.

- Не разбира се. Отивай. Аз ще се изкъпя след теб. И без това трябва да си оправя багажа. - казах аз на Кейт. Имах още малко за разопаковане.
Аз изкарах дрехите си , които бяха сгънати преди да дойда тук , и ги оставих в единият гардероб. Бях си оставила само едни дънки и една блузка , които щях да облека след като се изкъпя. После изкарах обувките си и ги сложих на един рафт в гардероба. Слава богу гардероба беше голям и побра всичките ми дрехи.

Взех халата, дрехите и бельото, които си бях приготвила и отидох в банята. Заключих вратата и оставих дрехите на едно шкафче. Закачих халата си до ваната и я напълних. Влязох и топлата вода веднага ме отпусна и ми напомни колко е приятно да не се притесняваш и да не мислиш за проблемите. Когато бях готова сложих халата си за да се подсуша малко. След, което облякох и бельото си което беше черно. Доста дълго се чудех какво да облека. Беше ми първи ден и исках да направя добро впечатление. Не исках да изглеждам като някоя префърцунена госпожичка или пък като момиче без стил. Никога не ми е пукало толкова за мнението на хората, но сега тук това беше различно и се интересувах какво ще кажат за мен. Сложих си черната рокличка и якенцето, което си бях взела. Облякох любимите си ботушки, оправих косата си и този път сложих по лек грим. Надявах се така да изглеждам добре и да ме харесат. Излязох от банята и взех халата си. Когато срещнах погледа на Ашли леко се усмихнах и отидох до гардероба си да прибера халата.

Когато Кейт излезна от банята аз вече бях готова с куфара си и го мушнах под леглото си за да не ми пречи. Взех халата си , бельото и дрехите си и отидох в банята. Оставих дрехите си на едно шкафче и напълних банята. Веднага щом влязох в топлата вода се отпуснах. Беше ми много приятно. След около 30 минути вече бях готова и излезнах от ваната. Взех халата си , подсоших се и сложих бельото си. Изсуших и оправих косата си и облякох дрехите. После се зачудих дали ще ме хареса така. Все пак тя изглеждаше много добре. Е , след дълго чудене в крайна сметка реших , че така съм добре. Излезнах от банята , като оставих халата си на един стол за да изсъхне. Усмихнах се на Кейт и отидох до шкафа си с всякакви дрънкулки. От там извадих един жълт гердан и си го сложих. Когато бях готова седнах на леглото си.
- Изглеждаш много добре. - казах аз и погледнах съквартирантката си.

» Стаята на Меган и Алисън